Вл. Горанов: По-силна еврозона означава и по-силна Европа

"Вярвам, че по-силна еврозона означава по-силна Европа", коментира пред Комисията по икономически въпроси към Европейския парламент българският финансов министър Владислав Горанов. Той отчете свършеното от България по отношение на председателството на Европейския съвет.

Горанов отхвърли коментарите на европейски депутати, че настояването България да влезе в банковия съюз е свързано със съмненията за стабилността на банковата система. Гаранов беше категоричен, че стрес тестовете през 2016 година са показали,че банките у нас са стабилни. Оценка на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка за цялостната финансова система също е била положителна.

В момента страната ни е в очакване на позицията дали трябва едновременно да стане член на банковия съюз и ERM II. Важното за София е да няма неформални аргументи срещу членството ни и да не сме третирани неравно, както се случва с Шенген.

Горанов коментира още и предложението на Франция и Германия за реформи във валутния съюз с думите, че "то не е съвършено", но дава отговор на въпроси за бъдещето на еврозоната.

Българският финансов министър изказа резерви относно необходимостта от общ бюджет за еврозоната, но допълни, че като цяло България ще подкрепи предложението на двете големи икономики, които са се ангажирали с проблемите на валутния съюз.

Една от най-големите заслуги на България по време на председателството на Европейския съвет е било "разрязването на възела" на банковите реформи, отчете още Горанов пред депутатите от парламентарната комисия. Той посочи, че в началото на годината е имало спорове как точно да се подходи - първо да бъдат намалени рисковете или първо рисковете да бъдат споделени. С подкрепата на Франция и Германия този въпрос е решен, каза финансовият министър.

Горанов сподели още, че не е оптимист, че ЕС ще приеме Многогодишната финансова рамка (МФР) в рамките на мандата на този Европейски парламент, който изтича през май 2019 година. Преговорите за бюджета на общността през следващия седемгодишен период (след 2020 година) започнаха по време на българското председателство на съюза.

Той не очаква и споразумение по отношение на данъчните досиета, особено за корпоративната данъчна основа и критикува практиката отделни държави да блокират решения, за да наложат свои мнения. Според Горанов широка данъчна основа с ниска ставка ще бъде добър стимул за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика и допълни, че в много страни има нужда от опростяване на данъчните системи.

Българският финансов министър отчете още работата на българското председателство по няколко досиета, сред които за косвеното данъчно облагане (минималната ставка на ДДС), подкрепата за малките и средните предприятия, цифровата икономика и т.н.